В България спортната гимнастика е с дългогодишна история.
Един от основоположниците на този спорт у нас е СК „Левски“, който от 40-те години на ХХ век, развива този спорт.
През 1947 г., в „Спартак“ се създава секция по спортна гимнастика с председател Петър Захариев.
За първи треньор е назначен Сава Панайотов.
Началните години в гимнастиката са трудни и са характерни с организирането на демонстрации с пропагандна цел, изнасянето на масови гимнастически композиции по случай празници и др.
В тези трудни за гимнастиката години незаменима помощ и подкрепа на гимнастиците от „Спартак“ оказват Йосиф Буреш – ветеран, организатор и пропагандатор на българската спортна гимнастика и Иван Чурешки – участник през 1936г. на Олимпийските игри в Берлин, както и в други големи международни състезания, където получава индивидуални награди за отлично представяне.
В „Спартак“ правят първите си стъпки в гимнастиката Васил Константинов, Васил Радулов, Мими Аршинкова и др., които след години стават основата на националния отбор на България.
През 1955 г. в „Динамо“ също се създава секция по спортна гимнастика с председател Кирил Вучков.
По-късно като треньори тук започват работа Борислав Габровски и Цветана Манолова.
Създават се работнически отбори към фабриките „Пролетарий“, „Пачо Иванов“ и „България“.
Тренировките се водят на кортова площадка зад Централна поща.
През 1958 г. идва и първият успех.
На Световно първенство в Москва Елисавета Милева („Спартак“) и отборът на България заемат шесто място.
На Универсиадата в София (1961) Юлия Трашлиева („Спартак“) заема второ място на смесена успоредка и разделя пето-шесто място с Цветана Димова на греда.
Наред със старите изпитани състезатели и деятели Георги Гайдарджиев (който на Соколския събор в Прага през 1938 г., завоюва златни медали на всички уреди, на които участва), Иван Чурешки и др. в годините на народната власт израства младо, способно поколение – Васил Константинов, Васил Радулов, Цанко Трашлиев, Ценко Ценков, Салтирка Търпова, Ренета Дунева, Елисавета Милева, а по-късно – Никола Проданов, Филип Филев, Виктория Коева, Таня Белчева, Райна Киркова и др.
След обединението (1969) се създават условия за по-масова работа и по-големи изяви.
През периода 1969 – 1985 г. от републиканските пьрвенства са завоювани 170 първи места, 140 втори и 159 трети.
Много от тези успехи на гимнастиците от „Левски-Спартак“ са свързани с имената на Райчо Христов, Стефан Зоев, Живко Пандезов, Николай Карамфилов, Васил Парушев, Евдокия Пандезова, Соня Стойнова; по-късно – Нина Костова, Светлана Кащелян, Диляна Глухчева, Янко Раданчев, а в последните години – Камелия Траянова, Зоя Грънчарова, Юлия Христова.
През 1982 и 1985 г., с отлични прояви е юношата Любомир Герасков, а за Мариан Пенев успехът идва през 1984 г., когато на Европейско първенство за юноши и в турнир „Дружба“ завоюва два бронзови медала.
От школата на „Левски-Спартак“ излизат млади и талантливи гимнастици и гимнастички.